Все за майките трогващи стихове пишат
и за майчина обич, вечна като света.
Някак скрито, във сянка бащите въздишат
и просветва невидима, горда мъжка сълза.
Майките – те са светлият извор. Начало.
А бащите... (Е, може би може без тях...)
Колко своите рожби не са припознали...
Нека носят си кръста и страшния грях.
А как страдат бащите – тихо, мъжки, жестоко,
щом съдбата от чедото ги отдели.
Стават кораб без пристан и от всички посоки
ги обстрелват със упреци – черни и зли. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up