Бащите
Все за майките трогващи стихове пишат
и за майчина обич, вечна като света.
Някак скрито, във сянка бащите въздишат
и просветва невидима, горда мъжка сълза.
Майките – те са светлият извор. Начало.
А бащите... (Е, може би може без тях...)
Колко своите рожби не са припознали...
Нека носят си кръста и страшния грях.
А как страдат бащите – тихо, мъжки, жестоко,
щом съдбата от чедото ги отдели.
Стават кораб без пристан и от всички посоки
ги обстрелват със упреци – черни и зли.
Любовта на бащите не е по-различна.
И тя също е свята, още нещо дори...
Тя е завет, заслон в битието трагично.
Тя е ярка звезда – с пламък верен гори.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
