Бедна съм
Б Е Д Н А С Ъ М
Бедна съм, бедна съм – толкова бедна,
колкото беден е моят народ.
Със него потъваме в някаква бездна
и сграбчва ни празен и гладен живот.
Аз исках, народе, да имаше вяра
в сърцето ранено, да ти я пратя,
но там обитава обещание-пара.
Разпъната болката в него се мята.
И думи безделни в безпътица бродят...
Объркват невинни и чисти души,
че в новото време роди се пак робът
и никой не вярва в красиви лъжи.
Иди си, бездушна, крадлива върхушка,
дворци построила на нашите плещи!
Спри да ни биеш ледна градушка!
Продадох за хляба и сетните вещи.
© Стойна Димова All rights reserved.
