Бех кът` шантъф
По стиха на pin4e(Павлина Йосева) - „Вих, кът` самудива”
(дъ са чите меко, утнесено. Само от наши ора. Дека моат дъ са смеат.)
Целиот съм натръпнал. И настръфнаф.
Ут цигаръта на баба Мара дръпнаф.
Тъй съ омагьосъф. И мий готену.
Убавоо. Ут тес тутуни лъжовни.
Ис силото тръгнаф... кът сирсемин.
Хиля съ. Кът тиквъ жлътнала ф нивятъ.
Баба Мара със Марин ф шубрака съ лигавише.
Кът виде мъ, зе` чи гу устави.
Стойна га утпратиф. Се мъ биише.
С тежкио тиган, коги ми съ живееше.
Дарка зъ кметица туриф, мой дъ ми йе убаво.
И за нови подвизи закрачиф.
Псетъта зъ мачките навързаф.
Кравите буйдисаф на райетъ.
На питьелъ вързаф фратувръска.
Слетубядно легнъф при прасету.
На мигданя с баба Мара са прегърнаф.
Пехме мръсни песни. Испрустявъхме.
Попът Данчо ф хоремагъ ни пригласяше.
Дарка ни поле с вода зъ истрезнявъне.
Затъркаляхми съ у синото. Май съ либихме.
Можи дъ сме спали. Кой ли знайеше?
Аа, Тудора нъ набара, мъ уплаши съ.
Баба Мара щот кът самудивъ се играйеше.
Заранта кът трактур бех. Кът блъснат.
Дарка с пет кафетъ мъ гущавъ.
Може нескъ дъ ми йе срамотну,
ама убаво ми йе коги поиспростявъм.
© Христо Костов All rights reserved.
