Белоснежен пух

Безброй несбъднати мечти
върху воал от сребърна илюзия
капят тъжни и сами,
феерия от белоснежна там дифузия...

Пустота, опакована във студ,
заскрежава хладно тъжните очи,
беззвезден мрак във мраз обут
и една надежда пред заключени врати...

Ах, тъжна хладна ти тъга,
завземаш душевните двери,
една душа снежно пак сама
и едно сърце там трепери...

Да бях птица, за да отлетя,
бързокрило, леко и със воля,
да имах огън да те разтопя
и цвета ти нежно да разтворя...

А как искам във едно с тебе да творя,
да тичам леко-цветна и със бодър дух,
да се обкича със цветя от нашата леха,
ах, вяра и надежда - разпилян белоснежен пух...