Аз бях лош, критикувах света,
критикувах и хората в него.
Непоносима беше моята тъга,
непоносимо бе и моето его.
Аз сърдех се вечно.
На дребния мъж - само, защото е дребен,
на бързо притичалия пролетен дъжд –
защо вали от небето?
На слънцето жарко, на вятъра лек,
на хората, на планините,
на рибите в мътното Черно море,
На всичко… ...