Бесмислени
Защо са толкоз’ сиви дните ми и тъжни,
изпълнени с болка и тъга?
Клиширано звучи, банално,
толкова познато на света.
Не бих могла да го опиша с други
думи - тези искрени слова
преди са писани от много други,
докосналите се за миг до любовта.
Мрак в нощта ми, мрак в деня,
черна болка и любов-горчилка.
Нима с друго аз да облека
тези чувства, вместо с черната престилка.
Безсмислени аз дните си наричам,
минават празни, чужди като филм.
Смисълът ми бе да те обичам.
А твоя смисъл - дали си го открил?
Първата любов я казвали „красива”
и вяра носела, и щастие, и смях.
А моята любов... тя просто ме убива.
Нима е наказание за нечий грях?!
© Или Дадарова All rights reserved.
