Когато някой ти се разгневи,
с усмивка го дарявай ти.
Не знаеш ли че всички сме едно,
привързани сме като със сукно.
На думи простичко звучи, но знай,
усилията заслужават си докрай.
Малък жест на нежност, споделен,
премахва всичкия катран от мен.
Любовта върви без его, завист, суета.
Одумването даже и не помни тя.
© Ивайло Стоянов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
