БЕЗ ТЕБ
Без теб светът обикновен е,
а слънцето защо не топли!?
Без теб небето без звезди е,
а луната крие мойте вопли.
Без теб морето е в безветрие
и неми чайките са, чу ли?
Без теб покрусена гората е,
а борът моето сърце прободе.
Без теб снегът изчезнал е,
и син ти плаче и се моли.
Без теб животът невъзможен е
и нищо между нас не е обикновено...
Защо ли!?
а слънцето защо не топли!?
Без теб небето без звезди е,
а луната крие мойте вопли.
Без теб морето е в безветрие
и неми чайките са, чу ли?
Без теб покрусена гората е,
а борът моето сърце прободе.
Без теб снегът изчезнал е,
и син ти плаче и се моли.
Без теб животът невъзможен е
и нищо между нас не е обикновено...
Защо ли!?
© Мариола Томова All rights reserved.
