Без теб
Пресъхнаха миражите в апатия.
От нямането ти ужасно ми горчи.
Събрах остатъци във празните обятия,
на игла нанизах стъпкани мечти.
Недопитата ни обич ще кълне
вечно да проплаквам във очите ти.
Всяка нощ дантели ще плете
от копривата, поникнала в сълзите ти.
Светът ми в болка ще осъмне,
поръсен със сълзи от празнота.
Сред счупени илюзии осъмвам...
закотвена в море от самота.
Някъде сега разстрелват истини.
Нека нашето направим го лъжа.
Нека заклеймим се за измислени.
Без теб, кажи ми, как да продължа?
© Ина All rights reserved.
