Без теб
За какво са ми всички минути,
ако ти не си в моето време?
Крачат тихо стрелките, нечути,
лениво тъжни от своето бреме.
Юлска нощ, луна, звездно небе,
чудна вечер, морски пейзаж.
И защо ми е всичко … без тебе?
Миг един стига, взаимен и наш.
Екзотичен край, чудна картина.
Защо ли ми е неземната красота,
ако ти не си във моята градина
покълнал стрък от тучна трева?
Ако няма те нощем във съня ми
защо да притварям очи уморени?
Има толкова тревога в деня ми,
красивото е в миговете споделени.
Лунен лъч сочи път към звездите,
южен вятър лек, довява копнежа.
Чувство носи, сълзят пак очите
а във ляво продължава си бодежа …
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
