...на дъщеря ми Мария
Една бездънна тишина във всеки ъгъл тихо шепне...
И с пипалата на страха по гърлото ми гадно лепне...
Като застреляни стоят ненужни вещи и предмети...
Без теб са просто мъртъв свят, безцветни сенки и портрети...
Клавиатурата мълчи... Два пръста прах за ден събрала...
И тонколоната дори за първи път е онемяла...
Ще се завърнеш, знам това! И стаята ще се засмее...
А призракът на болестта във спомените ще се рее...
© Гергана Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
