Без упойка
БЕЗ УПОЙКА
Понякога и оптимизмът
отпътува.
Деца играят вън, с победни викове,
сред трупове на птици с отрязани
криле и на мъничета с избодени очи.
А в бели пелени, старците повиват
кукли без глави.Прехласнати старици
танцуват като млади вещици. За тях,
на младини, било е срам да са жени.
Да любят, после и да раждат синове.
Старците от страх не ставали мъже.
Останали момчета с набръчкани души.
Но тук, не другаде, а в ъгъла живее
сянката на майка ми и затова дори,
аз винаги се връщам на мястото,
наречено Родина! Но утре ще си тръгна…
Ще замина!
Не! Пак ще си остана при съдбата,
вкоренена в земята, която дава тъжни
плодове, но омагьосва с много обич.
Мами с тайните на остарели грехове
и на погребани велики, древни градове.
Wali/ Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
много несвързано, в началото мислех, че ще прочета нещо различно, но накрая ... абе, not impressed.
