Без заглавие
Очите ми лъжат, целувките - също,
но те поне лъжат по истински начин.
На грешни места безразсъдно се връщам
и често забравям кое колко значи.
Да пръскам усмивки не ми е присъщо,
да бълвам сарказъм мога, обаче.
Банални клишета трудно преглъщам
и думи безвкусни, и хора прозрачни...
Душата ми само с изкуство се храни -
изкуство да бъда, да мога, да искам.
Да вярвам, че няколко зейнали рани
не ме определят, не ме обезмислят.
Да виждам лъчите зад облак намръщен,
да казвам: "Вали!", когато заплача.
Очите ми лъжат, целувките – също,
но те поне лъжат по истински начин...
© Елица All rights reserved.
