elituUu (Елица)
65 111
Nov 28, 2013, 4:47 PM

Без заглавие 

  Poetry
567 0 3

Очите ми лъжат, целувките - също,

но те поне лъжат по истински начин.

На грешни места безразсъдно се връщам

и често забравям кое колко значи.

 

Да пръскам усмивки не ми е присъщо,

да бълвам сарказъм мога, обаче.

Банални клишета трудно преглъщам

и думи безвкусни, и хора прозрачни...

 

Душата ми само с изкуство се храни -

изкуство да бъда, да мога, да искам.

Да вярвам, че няколко зейнали рани

не ме определят, не ме обезмислят.

 

Да виждам лъчите зад облак намръщен,

да казвам: "Вали!", когато заплача.

Очите ми лъжат, целувките – също,

но те поне лъжат по истински начин...

© Елица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ох..Обожавам, когато те тресне музата :*
  • Много-много ми хареса! Смело, провокиращо и гордо,
    в издържана поетична форма!
    Поздрав!
  • Стискам ти ръка! Сякаш виждам себе си преди години... Силно!
Random works
: ??:??