Безадресна любов
"Просто вы дверь перепутали —
улицу, город и век."
Булат Окуджава
Заесенù, а в общата масовка,
ми доскуча от гегове в сюжета —
в безумно бутафорна постановка
от шут — Ромео с ядна Жулиета.
Те сбират ми нещата във вързопче —
усмивките и нежните си думи,
два пръстена, забравеното снопче
от снимките във общите албуми...
И тръгвам си, не мога да остана,
но как протяжно си влека нозете...
Какво, по дяволите, ги прихвана?
Уж загасиха, а дома им свети,
и уж заключена, пък все притропва
вратата им... (Май някого очакват?)
Защо забравих даже и вързопа?
(О, Боже, ненадейно се разплаках!)
И зъзна, сякаш нямам топла дреха,
присвивам устни, тягостно унили,
а в дланите ми, сякаш за утеха,
едно сърце и две души са свили
гнезденце с незагаснали надежди...
И ще се върна... Но пък глас себичен,
(обикнал шута в себе си) нарежда:
"Обичам се!". "Аз също се обичам..." —
отвръща му трагична героиня...
И мисля си, че двамата са Юди,
платили безлюбовната си тиня
със рутина и купчина заблуди.
Аз, любовта, съм вечно безадресна —
прокудена, и стара, и нелека...
Ще ви намеря! Дайте си адреса!
На улицата, на града... И века!
© Дениса Деливерска All rights reserved.
