Безгласно...
Без глас ли виках, та съм онемяла
и дращи в гърлото окъсана сълза.
Протрита в ритмите, които съм изпяла
за лятото, за пролетта и есента.
Безгласно ли зовях на утрините златни
брилянтната отронена роса,
да разквасù на устните ми жадни
изсъхналата вяра за добро и красота.
Не виех ли срещу луната луда
със вълчи вой, а бях изплашена сърна,
и вятърът, усетил мойта диря,
разнесе стъпките ми във нощта.
Без вик, бездъхно се сниших в душата,
да стана малка, колкото изболата трева,
прибрах горчивините във торбата,
която запокитих срещу бездната.
Сега се търся във шепота на времето,
да се намеря по вълчите следи.
Въчица да съм, за да не ми дреме
за агнето, проплакало в сърцето ми.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нека лирическата не спира да се търси, Джейни!
-
точно колкото брада на един ден избола трева, Ани -
Ахаха, вярно е. Не бях я чувала, използвам "наболата", макар да носи асоциация с брада За това те питах. Хубава вечер
-
хубаво...шепотно...
-
Много е хубаво, Джейни!
Безгласно и разтърсващо стихотворение!!! -
Сърна изплашена и стъпки на вълчица
мълчат след нея като избродирани...
А всяка вълча истина от приказките
жадува да притихне с край щастлив... -
Благодаря на прочелите!
Анна, "изболата" - е току що прокарала трева, почти висока колкото пръстта...не търся ефектите в думите, че дефектите наделяват -
Здрасти, Джейни Отдавна не съм наминавала, та реших да те поздравя
"изболата" - дума с търсен ефект ли е? -
Хич не си без глас...Силен е викът ти,нищо че шепти със вятъра!!!Поздрав Джейни!!!
-
Поздравления, Жени!
-
Много силно!Поздрав,Джейни!/изпуснала си -л- в предпоследното изречение/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в шепота на времето ще откриеш светлината...
прегръщам те.