Безименна балада
Мъдрецът седял си на камък,
а в други региони на пън,
протягал се вяло на припек,
доволен да дремне навън,
когато от горския замък
ездач запъхтян долетял.
Във пушек без никакъв пламък
заплаха тоз рицар видял.
Било ли коварна поличба
за заговор тайно скроен
от графове крайно безлични,
пионки на някой кретен ?
“Понятно” продумал мъдрецът
и леко поклатил глава,
но без да брои първенеца
запушил си свойта лула.
И рицарят хукнал да бяга,
а в други региони в галоп,
сюжет за безименна сага
намерил той в тоз еднослов.
© Диди Генова All rights reserved.
