Безкористно обяснение в любов
Този град и до днес не ме приютява...
Тази Варна е мащеха за разбити сърца...
А аз ù се вричах до корени и изоставих
най-светлите си приятели, най-топлите ласки и любовта...
За да слугувам сега на прегърбени принципи,
да се домогвам до крехката слава
на един недорасъл миг...
Но... моята Варна се влюбва единствено в принцове,
без да брои колко струват
и как кънтят с празнотата си - без да брои...
Моята Варна е шепа вода от Залива.
Ниското слънце на един позадрямал бряг...
И... пак я обичам, но само... само преди зазоряване.
С всеки час на деня тя е все по-ненаситна... и зла.
Моята Варна е окована в бетон разблудна красавица,
продала се за грошове на велможи със съмнителен произход.
Безпаметно я жадувам!
Макар да не го заслужава...
И доброволно бих полегнал в темела ù...
Ако е за нейно добро...
© Красимир Чернев All rights reserved.
