Mar 22, 2005, 6:16 AM

Безкрая

  Poetry
1.1K 0 1
Нощта е тиха,живите спят,
а счупените играчки във тъмното вървят.
Летят над безкрая изсъхнали листи
и разбиват се в рая над бреговете скалисти.

Искам да заспивам във твоята стая,
а ти да танцуваш за мен над безкрая.
А сега изправи се над мене-
единствено мое уникално растение.

Във моето кино ти си платното,
а аз ще съм филма и това е, защото
със своите погледи на парчета разби ме...
ще открадна луната за твоето име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...