В безлунна нощ чакали стръвно вият,
разкъсват с вой протяжна тишина.
Страхът по ъглите се крие -
със забита пак във вените игла.
Уиски с лед отпиваш с бавни глътки,
спринцовката в ръката ти стои...
Страхът стаен във ъглите се кръсти -
преди с отрова си да изгори...
В безлунна нощ, в безлунна самота -
чакалите оглозгаха иглата...
Разкъсаха и твоята душа -
сега си там далеч сред небесата...