Dec 11, 2009, 10:45 AM

Безлунна нощ

  Poetry
1.2K 0 11

В безлунна нощ чакали стръвно вият,
разкъсват с вой протяжна тишина.
Страхът по ъглите се крие -
със забита пак във вените игла.

Уиски с лед отпиваш с бавни глътки,
спринцовката в ръката ти стои...
Страхът стаен във ъглите се кръсти -
преди с отрова си да изгори... 

В безлунна нощ, в безлунна самота -
чакалите оглозгаха иглата...
Разкъсаха и твоята душа -
сега си там далеч сред небесата...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...