Безпокойство
Дали това е пак дъжда,
почукващ по прозореца ми плахо,
или пък нечия ръка
ме вика тихо?
Дали това е моята тъга,
изгонена след теб отдавна,
или отново самота,
която се надсмива хладно.
© Радостина Попова All rights reserved.
Дали това е пак дъжда,
почукващ по прозореца ми плахо,
или пък нечия ръка
ме вика тихо?
Дали това е моята тъга,
изгонена след теб отдавна,
или отново самота,
която се надсмива хладно.
© Радостина Попова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...