Безвремие
Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...
Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.
С иронично, спокойно и невидимо-драматично
откровение, че часовникът няма душа.
В огледалото взира се някакъв странник,
изтънял, като древен папирус от коптски монах,
на езика на който Христос е предсказал
вероятно и мойто падение, глупост и грях.
И безсилен от ясната логика на очите,
разкодирали звяра в лицето на Дориан Грей,
преоткривам безумието на живота си
в алкохолните жилки на масления портрет.
Омерзен от баналните приказки за съдбата,
съм наясно, че няма открита пътека назад,
а иронията, със която се перча да приемам нещата,
е роднина на всеки известен глупак...
Малко смелост е нужна, достигнал ръба на живота,
да прескоча през черната дупка върху божията поляна,
там, където минутите нямат вече никакъв смисъл,
в пантеона на думите, назначен от Уайлд за охрана.
12.02.2010 г.
andromen
© Иван All rights reserved.
