Oct 19, 2010, 10:32 PM

Безвремие 

  Poetry
575 0 2
Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...
Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.
С иронично, спокойно и невидимо-драматично
откровение, че часовникът няма душа.
В огледалото взира се някакъв странник,
изтънял, като древен папирус от коптски монах,
на езика на който Христос е предсказал
вероятно и мойто падение, глупост и грях.
И безсилен от ясната логика на очите,
разкодирали звяра в лицето на Дориан Грей,
преоткривам безумието на живота си
в алкохолните жилки на масления портрет. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Random works
: ??:??