Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена,
но даваща воля за живот на мъченик
в безводната пустиня?
Била ли си мисъл за безпаметния
или духовен лъч от божествена любов
за духовно търсещия?
Била ли си ...?
И ако си – ти си открила смисъла
на своето житейско съществуване:
изгубена - намерена,
подхвърлена и взета,
угаснала, но и проблясваща
в тъмното надежда!
© МД All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
