Била съм там
| Била съм там, на тези камъни израснали в очите през времето антично от ласки тихи на вятър южен и песъчливи почви, по времето на пищен гроздобер, когато листите в короните дървесни - потрепвали са тихичко под ... мекото звучене на цимбал. Градини, пълни с нарове и вишни прецеждат полъха прохладен на гора пристъпила в прозорците отворени, за да даде на мислите ми нов живот в задъхани и пламнали следобеди в които близо, много близо съм до теб ... Била съм там, на камъка – израстнал с нас, изваял форми на лица и същности до съвършенство... Край тях дочувам трепета клокотещ на река, игриво криволичеща край нас... А под нозете ни копнежите бълбукащи опитват да си намерят път - онези капчици от изворна вода, събрана в стъпките до изблик на фонтан от пръски думи, с които щедро напояват листи жадни. И до душа са мокри клепките на времето разтворени в цигулчените звуци – на мислите ми – тихи нощни псалми... Запалвам няколко свещици пред олтар неизграден, но съществуващ там, където ... знам, че дълго сме седяли ... А запечатания миг, подобно кадър не е останал неподвижен през годините и само с трепета на устни, разтворени за песен обгръщам цялото пространство и слушам ехото след нас да се повтаря: ... обичам те ... ... обичам те ... ... обичам те ... Със стъпки в стъпките ти си танцувам. (В такива мигове, до теб съм и ... сякаш, че сънувам) |
© Йоанна All rights reserved.
