БИЛО...КАКВОТО БИЛО
Сякаш не съм те познавала.
Намирам те променен...
И различен.
Сълзата ми -срещна твойта сълза.
И я разплака.
Гласът ми трепери.
Сама го долавям ,
а в шепота ти
долавям сподавяни мисли.
Подай си ръката!
Да докосне дъха ми нежните,
пръсти...
Искам
да си припомня-
как прегръщаха...
Бяха гальовни.
Не! Не мога да те позная.
Днес тежат ми. Оловни.
Седим и мълчим.
Без думи се галим.
Ровим из старото минало...
Ще намерим ли нещо
помежду ни останало?...Не!
Всичко било е някога, някога.
Сега всеки си има пътека.
Някога не успяхме.
Нека днес си
простим...И да
оставим наследството.
То е там вътре в душите ни.
И двамата знаехме,
че нямахме
случване.
Било...Каквото било...
Тук сме за малко. За чаша кафе.
Да се порадваме,
на краткият миг, -
че още сме тук и...
още сме живи.
© Веска Алексиева All rights reserved.
