ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
May 15, 2011, 11:04 PM

Благост

  Poetry
1.7K 0 37

                                                  "Най-големият урок, който човек може да научи в живота си, е да бъде благ"

                                                                                                                                         Петър Дънов (Учителя)                                                                                                             

Не винаги успявам да съм благ, Учителю -

тъй трудно ми е дъх да замълча -

уроците ме гледат като зрители,

и в мислите си все така – гълча...

 

Опитвам се да следвам твоя впряг, Учителю,

политнал във добрите  небеса,

и виждам Светлината, а с очите ти

цигулката засвирва чудеса...

 

За „истината” казват да умра, Учителю,

но тя от Бог родила е мечта,

греха простила в земната обител,

с усмивка от любов и топлина...

 

Заплюят ли ме, как - кажи, Учителю -

все да обръщам другата страна...

Да, зная, нямам воля със капители -

на Термопилите човешки ще умра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0