Черен океан, погълнат в мъгла...

... гъста, бяла, прилична на сняг.

Бушува буря, надига вода,

отрова забърква на морския бряг.

Черни вълни обръщат се страшно...

Лавина!... Затрупва те, дави те будно.

Задух, студ, ужас обливат те бясно,

смразяват, сковават съзнанието мудно.

Страховете пробождат те, кървави рани

възпират стремежа мен да докоснеш,

душата ми ревностно тайните брани...

... с воден камшик, бяла пяна...

                 глухо те трови,

                 в миг те пленява.                

И с мен се сливаш, но мъртъв!

Убих те случайно, в сън получерен,

кошмар страховит ме оплете в заблуди,

близостта е опасна в океана ми леден.

 В корабни платна цял те омотавам,

 спускам те вече в спокойни води,

 малки кристалчета от себе си давам

 и гледаш ме ясно през моите очи.

На дъното виждаш, заровена в пясък,

някаква малка прикрита мечта,

нежна перла със силен отблясък,

някаква едва доловима тъгa.

Посягаш към нея с уста... като риба,

и пак възкресяваш черни канари.

Страх изпълзява от черупка на мида,

водовъртеж те засмуква от смели вълни.

Бяла медуза пипалата си впива и рани

в копнежа за близост прогаря,

душата ми ревностно тайните брани,

отравя те тихо, следи не оставя.