Blue devils
BLUE DEVILS
И вали, и вали синева...
И се стапя
в синевата контурът на зимния ден.
По косата ми бъдно и минало капят;
и пространства, и време валят върху мен.
И подгизва от “вчера” и “утре” просторът,
и небето е синьо, и въздухът – син;
синевата се стича на капки отгоре
и изчезва край слънцето – ален рубин.
И са приказно сини край мен снеговете,
син е острият абрис на моя живот,
светлосин и драпиран с два облака, свети
над главата ми бяла небесният свод.
Синева, синева...
Безобидна и свежа,
като стар стъклопис, като древен емайл,
като звук на китара, заглъхващ и нежен,
като синя тъга, като рядък гризайл...
В синьо време копнежно в подзвездните пазви
шепот син на забравена вечност у мен
синя стара-прастара легенда разказва...
И се стапя под залеза синият ден.
Синева, синева...
Пада синкаво здрачът,
никне в лунни отблясъци синя трева,
вятър син в сини клони задавено плаче
и се стича над мен синева, синева...
© Валентин Чернев All rights reserved.
