smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
Oct 6, 2010, 5:30 PM

Богът Слънце

  Poetry » Love
1K 0 1

И отново 
отварям очи
и те виждам -
богът Слънце, 
с венец 
от лъчи
и сребърен
тен.
Ти,
емоция
в колесница
с Блясък, 
Гръм 
и Мълния,
препускащ
към мен.
Ти,
Блян,
преплувал
морето
към
своята есен,
от нея
пленен.
Ти,
приказно
мое
момче -
есенно
Слънце
в измамния
ден!


                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0