Лицето на България е в синки.
Душата на България кърви.
Безбройни са конкретните причини
за изхода на битки и борби.

Щом чакаме яйца от лешояди,
вълна - от наперен таралеж,
надяваме се друг да ни избави
от избора на нашия метеж.

Търпението също има давност
и пръстите ни свива във юмрук.
Издигаме ония, де ще паднат.
Филмът е със болка, но без звук.

Синдром балкански, казват, се нарича
този парадокс на наш живот.
Когато някой кожата ти свлича,
с юмруци плаща целият народ.