Болка бездънна
Болка бездънна, която оплита
безсънните нощи и дните.
Болка, копнежите скрила в гърдите,
оглася душата ми, срива мечтите.
В болката вярата тихо заспива.
Надеждата в болката се свива.
Онемялата обич молитва изрича
и отново в любов се обрича.
Длани притиснати... устните шепнат,
тиха молитва на глас изричат.
Душата се моли, иска пощада,
а за любимият - малка награда.
От моите години на две раздели,
и дай му от моите дни!
На колене не само нозете ми,
а на колене е и душата ми.
От болката чезна и гасна,
и моля до теб да достигна,
ако не мога живот да измоля
в молитва... с теб да си тръгна.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
