Болна душа
Някой е прегърнал голото ми тяло.
Вкусът на виното в устата ми горчи.
Цигара, а после миризма на изгоряло,
Да- така миришат болните души.
Любовник без лице по устните ми пъпли.
Непознати хора ми казват „ела”.
Аз ли съм луда или светът е безпътен?
Всеки търси в другите вина.
Суетата си търпеливо подхранвам,
а гладът на душата ми стърже.
Нанякъде бягам ли, бягам.
А всъщност май себе си лъжа.
Не мога дори да заплача,
а и не искам- светът е жесток.
Отпуснеш ли се, идва палача
и после вкусът е суров.
“Sad but true”- колко вярно звучи.
Животът е такъв-луксозен но грозен.
Сухи остават моите очи.
И душата ми още е болна.
Така ще бъде и утре, с непознат до себе си ще се събудя.
А кой има вина- едва ли някой може да отсъди.
© Малена All rights reserved.
