Много тихо е в старата болница.
Всичко бяло е- като лицата.
В коридорите срещат се спомени,
във сърцата клечи самотата.
По стените, наскоро варосани
мрежи кърпят раздърпани паяци.
Слънчев лъч- бял и той-нескопосано
със косите ни пак си играе.
Прах и болка в очите облещени,
късно лято във пръстите свити...
Тихо съскат в ушите ни свещите,
маршируват в парад суетите. ...