Вървях спокойно, вгледал се към бреговете,
със ранните зори на синевата
и нашата река събра и двете,
и слънчевите ласки и мъглата..
Във причудливи форми се открива
ту плачеща върба, ту птича песен,
водата, корените й залива,
напомня за настъпващата есен.
А вятъра й в клоните навява
за теб с косите разпилени..
и в устните ми вкус придава
на твойте устни прилепени. ...