Oct 19, 2005, 9:34 PM

Бръчки

  Poetry
1.4K 0 0

Тъй фина
е тази резбовка,
тъй изтънчена,
сякаш не е ваяна,
сякаш не е дълбана,
а е била,
винаги е била,
и преди лицето
върху което
длетото е работило,
тъй фина е...

И крий
я с грим единствено
от завистливи погледи,
пред мен открий я,
аз ценя изкуството,
ценя и болката, насладата,
усмивките и страстите,
безсънието и въпросите,
пиянството на полети
рисковани
през себе си,
почти привършили
трагично,
на косъм от пастта
на бездната,
която често се отваря
във гръдта на живите...

и нищите,
неистово щастливите,
привикнали с горчилката
на залъка,
целунали стотици
кратки вечности,
милион желания
откъснали от пръстите
и любили
през зъби сенките
отсечени,
усмихващи се
бледо от албумите...

привикнали
със рецитала на мълчания,
дори научили до стих поемите,
пресипнали
от чести повторения,
при залези нагарчащи
в които често
жужене на хладилник, само
разкъсва ужаса
на тишината...

привикнали
с мълва и вино,
чупене
на чаши,
плочи грамофонни,
стъкла,
надежди,
мисли скъпоценни
и мостове
към по-различни
избори...

Изтрий
грима, открий
ми орнаментите...

Обичам да чета
и да разбирам,
обичам да чета
дори да не разбирам,

обичам да чета поезия...

Грима изтрий
открий ми орнаментите...

резбовката им тъй изтънчена,
сякаш е била преди лицето.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...