Бургаско...
Очите ми са неми от вълнение.
Ръцете ми са сухи от тъга.
Аз търся свойто ярко вдъхновение
сред куп препечено разголени тела.
Морето с хоризонта се целува.
Небето огледално се синее.
Лодки се поклащат в такт танцувайки,
а гларуси и чайки смешно пеят...
По пясъка разголени момичета
си търсят авантюра нова, лека,
но искат да са истински обичани
открият ли във някого човека...
Момчетата коремите прибират.
На визия внушаваща залагат.
Вечер се наливат само с бира -
да могат през деня да се раздават...
Вълни се бият с погледа блуждаещ
и връщат ме съвсем в реалността.
Луната като гладно куче лае
и плюе осолената съдба...
Ръцете ми са сухи от тъга.
Аз търся свойто ярко вдъхновение
сред куп препечено разголени тела.
Морето с хоризонта се целува.
Небето огледално се синее.
Лодки се поклащат в такт танцувайки,
а гларуси и чайки смешно пеят...
По пясъка разголени момичета
си търсят авантюра нова, лека,
но искат да са истински обичани
открият ли във някого човека...
Момчетата коремите прибират.
На визия внушаваща залагат.
Вечер се наливат само с бира -
да могат през деня да се раздават...
Вълни се бият с погледа блуждаещ
и връщат ме съвсем в реалността.
Луната като гладно куче лае
и плюе осолената съдба...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Чудесен морски стих ти е нашепнало! Поздрави!!!
