Feb 7, 2007, 8:24 PM

Бягство!

  Poetry
1K 0 6
Разхвърляни и хаотични мисли
разбиват моя стъклен, детски свят.
Изгубили са багрите златисти
мечтите ми от вятъра познат...
Отвява той с леден дъх ограбващ
и малкото останали цветя...
В черно-сиви краски ме оставя
по своя път безкраен любовта.
Повтарям всеки ден и машинално
усмихвам се, но в скритата тъга
улавяш ти в мен болката потайна,
която виждаш само в съня...
И точно там, в онзи свят-магия
заровена далече от деня,
изповедта си грешна тебе ще разкрия
и вяра в "утре" ще ти подаря!
За теб да има! - Аз не се нуждая
от вяра и от слънчеви неща...
Ти, обич моя, трябва да избягаш,
преди да те погубя в самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...