Feb 7, 2007, 8:24 PM

Бягство!

  Poetry
1K 0 6
Разхвърляни и хаотични мисли
разбиват моя стъклен, детски свят.
Изгубили са багрите златисти
мечтите ми от вятъра познат...
Отвява той с леден дъх ограбващ
и малкото останали цветя...
В черно-сиви краски ме оставя
по своя път безкраен любовта.
Повтарям всеки ден и машинално
усмихвам се, но в скритата тъга
улавяш ти в мен болката потайна,
която виждаш само в съня...
И точно там, в онзи свят-магия
заровена далече от деня,
изповедта си грешна тебе ще разкрия
и вяра в "утре" ще ти подаря!
За теб да има! - Аз не се нуждая
от вяра и от слънчеви неща...
Ти, обич моя, трябва да избягаш,
преди да те погубя в самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...