Jan 31, 2007, 2:11 PM

Бягство 

  Poetry
757 0 3
Тичах сама навън през нощта,
тичах бързо, бясно, устремено...
Тичах така, че не усещах скоростта,
толкова ненормално, откачено.
Аз бягах запъхтяна, а по лицето ми се стичаха капки от умора,
минавах през коли, дървета, хора...
Изведнъж спрях, защото чувствах ускореният си пулс като бомба през избухване.
Допрях ръката до сърцето си, а то изненадващо бе спряло като часовник пред захвърляне.
Огледах се, но виждах замъглено от капките върху лицето уморено.
Не исках да призная, че бягах от сълзите,
не исках да призная, че болката съдира ми гърдите.
Аз бягах със спряло сърце и капки на очите,
защото ти ми взе всичко дори и без да питаш!

© Христиана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се,че ви харесва,опитах се да предам с думи това,което е в действителност! Мерси за коментарите и оценките и на Софи и на Вани
  • Доста бързо темпо
  • Много ми хареса скоростта ти познато усещане
Random works
: ??:??