Бяха...

*Беше тя. Беше Той. Бяха те!

*Но куклата си ти!

Искаш от мене сълза.
Още една загубена мечта.
Но няма да ти дам и една.
Поне до края на вечерта.

Искаш море от рози, бодливи -
възбуждащи вълнения и страст.
Но няма. Писна ми да правя
мечтите ти истинско красиви.

Искаш да те глезя с обещания,
с целувки да ти разкъсвам аз душата.
Имаш ти безброй и едно желания...
Но няма. Стисни ми силно ти ръката...

Тогава искай, колкото щеш сълзи.
Но знай, че те ще са само илюзии.
Искай, взимай, кради, дери, плачи!
Но няма. Поне още няколко вечери.

И тогаз ще разбереш, че кукла си ти
в моя маскарад от лоши фантазии.
Че аз плача, но сълза съм в твоите очи.
Дъжд от рубини с грация ще да вали!

И тогава ще те питам - усети ли?
Какво е да тъпчеш тези емоции...?
Какво е огън чужд в теб да гори...?
Как и сълзите тежки върнах си дори!?

Ще станеш годеница на смъртта, уви.
Не искаш даже и да се молиш. Мълчи!
Вдовица на скръбта - иска ти се нали?
Но няма!!! Поне още няколко вечери!