valqka (Валентин Василев)
515 2124
Aug 30, 2020, 10:19 PM

Бяла чайка 

  Poetry
605 0 2

 

 

Ей, душо моя, престани!
Какво, любов ти не стига?
Та ти кога си я имала?
Някакви водолейски вълнички,
които са бързо, бързо утихвали ...
Сега какво, бушуваш ли?
Буря те неизживяна тресе?
Твоите чакри са луднали?
Защо бе, защо? Идва есен,
след нея снежни фортуни
с дълбоките си бели преспи ...
Ще се свиеш на топличко
там, в себе си,
ще си поплачеш тихо и горко
и лека, изплакана, ще се съвземеш ...
Бога ми, ти море си ми звонко,
после по брега си, бялата чайка
с поглед пак ще следваш
в мълчание тихо ... като вечност ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??