Нещо е гнило! Нещо смърди!
Нещо не е както трябва!
Бомба тиктака във мойте гърди-
гърдите на кроткият гражданин.
Който работи. Който мълчи.
Който спазва прилежно законите.
А вечер премазан си ляга да спи.
Все по-безличен. И бездуховен.
И само в сънят му нещо лети...
Някакъв писък събужда площада!
Бялата пролет отново кръжи.
И дебне за своят наивен Вапцаров.