Сутрин, когато
кучетата лаят
и е тъмно и си сам
и онова
студено чувство в стомаха,
както преди да ти 
смелят сърцето,
тогава очакваш 
да те подгони
дългът да се бориш,
да вдяваш конци във игли
по двадесет часа на ден,
а в останалите четири
да обичаш някой, който
предпочита да играе
карти пред блока,
пред това да те гледа в очите.

Тогава осъзнаваш, че
каквото и да правиш,
си прецакан, 
и е вечна хладна сутрин
и това е всичко...