Бъди здрава, Мъниче
Наше, мъничко, внуче!
Наше, сладко, дете,
ето, вече порастна,
на годинки си две,
все бърбориш си нещо,
скачаш също козле
и усмивка безгрижна
озарява лице.
Във очите черници
грее целият свят,
а косите къдрици
вятър роши ги, благ.
Не, не спирай да тичаш,
да танцуваш в захлас,
да усмихваш живота,
да ни учиш и нас,
че децата урок са,
и най-мъдрият знак,
с който Бог ни дарява
да повярваме пак,
че за щастие силно
трябва малко хлапе,
със две диви крачета,
но с огромно сърце.
Бъди здрава, мъниче,
следвай бяла съдба,
Мила, наше, момиче,
поздрави любовта!
© Таня Мезева All rights reserved.
