Българийо, ти мое вдъхновение
БюНе си клошарка, ти си хубавица,
ала робиня все си на тирани.
Как издържаш, моя мъченице,
с тези гнойни, нечовешки рани?
И до кога съдбата ще решават,
ония, дето белези оставят?
Купуват те, използват и продават...
Те друго не умеят и да правят.
Лечители явяват се, но жалки.
Едно лекуват, друго причиняват.
Едните, те приеха за другарка,
с която и до днес се забавляват.
А други ти отнемат красотата,
диктуват как да дишаш и живееш.
Един не ти предписа свободата,
с която само, ти ще оцелееш.
И тия ще плячкосват и изчезнат,
а други ще предложат изцеление...
А ти си, мила моя, ненагледна.
За мен си, мила, нежно вдъхновение.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
