Jul 12, 2007, 9:09 PM

БЪЛГАРИЯ

  Poetry
1.2K 0 15
Обичам те, Българийо, но друга...
Обичам твойте житни равнини.
Достойна си да бъдеш осмо чудо,
а не - каквато всъщност днес си ти.

Създаде богове, а не герои.
Синът ти Левски  - свят като Христос.
Той сееше в душите на народа
най-чистата и святата любов.

Днес други семена по тебе никнат...
С чужда тор подхранват те, уви...
Алчни интереси се преплитат...
Продават те, Родино, за пари!

Разкъсват те, и грабят те, и мачкат,
просмукват те... Какво е идеал -
щом гербът е огромна тлъста пачка,
а твоят лъв - беззъб и остарял?...

Българийо, ще търся аз утеха,
надеждата във мене съхрани.
И любовта ми като ехо нека
до болка - на кристали се взриви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поет с главно П и патриот!Възхищавам ти се на патриотизма и прекрасно написания стих!Браво!!
  • Насълзиха ми се очите, Вальо с този твой стих!
    Много, много силен, истински, патриотичен, обичлив!
    Обичам тази...,,пуста'' България и ти благодаря от сърце за стиха!
  • Страхотно!!!
  • Поздрав за патриотизма!
  • Браво, браво , браво!!!
    Поклон за този стих!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...