Не питай ме, любов, | ||
дали обичах! | ||
Не искай отговор | ||
дали очите срещнах! | ||
Обходих ли | ||
достатъчно земи? | ||
От мириса на | ||
хляба неотчупен | ||
дали аз вкусих, | ||
или не? | ||
И в колко къщи | ||
се промъкнах, | ||
портрета твой | ||
да си открадна? | ||
Дали съм те познала, | ||
бродейки с фенер | ||
във тъмнината? | ||
Май... те докосвах | ||
неведнъж? | ||
Минаваше набързо | ||
покрай мен. | ||
Едно аз осъзнавах всеки път. |
||
................... |
||
Царица си, любов! | ||
Дори и без корона. | ||
Поставила си всички ни | ||
на колене… | ||
Царицата на … | ||
вечния ни огън. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
чудесен стих, Мариана...сърдечно те, прегръщам.