Царицата
| Не питай ме, любов, | ||
| дали обичах! | ||
| Не искай отговор | ||
| дали очите срещнах! | ||
| Обходих ли | ||
| достатъчно земи? | ||
| От мириса на | ||
| хляба неотчупен | ||
| дали аз вкусих, | ||
| или не? | ||
| И в колко къщи | ||
| се промъкнах, | ||
| портрета твой | ||
| да си открадна? | ||
| Дали съм те познала, | ||
| бродейки с фенер | ||
| във тъмнината? | ||
| Май... те докосвах | ||
| неведнъж? | ||
| Минаваше набързо | ||
| покрай мен. | ||
|
Едно аз осъзнавах всеки път. |
||
|
................... |
||
| Царица си, любов! | ||
| Дори и без корона. | ||
| Поставила си всички ни | ||
| на колене… | ||
| Царицата на … | ||
| вечния ни огън. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
