Целувката
Целувката... Когато си излязъл на този свят...
Със плач... И с бузки мокри.
Недялко Йорданов
Целувката като жена красива.
Тя носи в себе си цветя.
Щом смръщиш вежди си отива.
Отлита... с ангелски крила.
Целувката като звезда фалшива.
Пропита с чувство за вина.
Като триста юди е страхлива.
Тя носи мрак и тъмнина.
Целувката на майка свята.
Тя стопля детските сърца.
По-могъща е от необята.
Родена е от доброта.
Целувката като дете немирно.
Оставя стъпки по снега.
Но нека... нека, Боже, да я има.
С нея ражда се - света.
Целувката... Последна по челото.
Де изпраща те от този свят.
По пътя ти - желае да е топло.
И дяволи - не смеят да я спрат.
© Виолета All rights reserved.
и на теб.
