Наоколо е пусто, отново съм сама
загледала се някъде в мрака
очакваща ноща.
Сърцето ми смирено чака
да дойдеш поне в съня
и моля се на Бога
нека издържа.
Всеки ден те чакам – кажи ми как да продължа
ти не идваш и разбирам
всичко е било лъжа,
но в ума си не побирам
как да те чакам не спирам.
© Кристиана Георгиева All rights reserved.