Чаканият Миг

Ще почне ли съдебният процес

към маскарите на народа наш,

дробили гнойния абцес,

натискали главата му и не веднъж

или пък дваж?!

Ще почне ли съдебния процес

срещу́ мискините обърсали

мръсните ръце във мръсни кърпи,

озъбили се срещу всеки опит за протест,

творците на удавници във блатото

и гробище на мъртви?!

Ще почне ли съдебен трибунал,

но истински, а не заобикóлен,

горд във бели дрехи, погледите приковал,

с Началника самата Справедливост

и медали на духа си волен!

Ще дойде ли Темида на хвърчащия си кон,

в ръце със истински везни,

за да размаха меча на закон,

какъвто още не е виждан!

Ще дойде ли това, което трябва да пристигне

и над което винаги мерзавецът се е надсмивал?!

Ще дойде ли това, което има сила да изригне

и да попие сълзите на всеки,

който истински ги е обливал?!

Ще дойде ли това, което отчаянието

е запратило далеч,

в което слабостта се е опитвала

да не погледне,

това, което знае, че за злото трябва сеч

и че нередното със неподправеното редно

ще погребва!

Ще дойде ли това, което е едно и няма друго,

което не познава никаква подмяна

и с белия гранит на новия си дом

ще донесе премяната на тази, на последната

и на финалната промяна!

Ще дойде, мисля аз,

не, аз направо вярвам,

че ще дойде,

като внезапен вятър непознат,

като живителната изворна вода

за всички жадни,

щедър във горчилката за всички мътни,

за истинските щедър с истинската  благодат!

гр. София, 06.07.2016г.