С безнадежден стон от своя сън се будя

за пореден път, дори тъгата вече си отиде...

Кошмари страшни аз сънувам,

но тъй съм от безбройни дни.

Скоро след като заспя,

превръщам се в Смъртта.

Ходя по света безкраен

и всяка нощ отнемам по една душа.

Намирам влюбените хора,

чистите сърца,

убивам всяка тяхна надежда до сутринта.

Откривам само истинската обич,

безумно влюбен трябва да си бил,

за да попаднеш в моя плен,

и преди това в плен на Смъртта си бил.

Любовта била безсмъртна,

аз опровергах това...

Разбрах, че само един замах е нужен

за спирането на песента.

Криейки се, исках да предпазя

хората, налудничавите същества,

но разбрах, че няма начин,

по който да се спра.

Докоснах се до всичко по света,

опитах всичко, но едва ли,

няма да престанат, никога няма да спрат,

дори и без сърца оставени,

с души, отнети от Смъртта,