May 14, 2007, 12:19 PM

Часовника, моля ви, спрете 

  Poetry
660 0 3
Часовника, моля ви, спрете

Бягам отново от нея - стрелката,
бясно дера циферблата.
Спъвам се, падам, но пак продължавам
да бягам, и пак съм в играта.

Цифрите яростно парят очите ми,
яростно сълзите бликат.
Нещо ужасно прорязва гърдите ми,
устните искат да викат.

Затварям очи, но не спирам да тичам.
Крещя, но без глас. Помогнете!
Мразя, че моето време изтича,
часовника, моля ви, спрете!

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дори ти да не можеш да спреш стрелките, повярвай стиховете ти успяват
  • Разкаях се,а все не спира
    и виках,и плаках,и се молих.
    Не успях да я спра да умира
    в сянката на всичко дето сторих!
  • всички искаме да спрем стрелките....но не можем ПОздравления - много е хубаво!
Random works
: ??:??