May 14, 2007, 12:19 PM

Часовника, моля ви, спрете

  Poetry
804 0 3
Часовника, моля ви, спрете

Бягам отново от нея - стрелката,
бясно дера циферблата.
Спъвам се, падам, но пак продължавам
да бягам, и пак съм в играта.

Цифрите яростно парят очите ми,
яростно сълзите бликат.
Нещо ужасно прорязва гърдите ми,
устните искат да викат.

Затварям очи, но не спирам да тичам.
Крещя, но без глас. Помогнете!
Мразя, че моето време изтича,
часовника, моля ви, спрете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дори ти да не можеш да спреш стрелките, повярвай стиховете ти успяват
  • Разкаях се,а все не спира
    и виках,и плаках,и се молих.
    Не успях да я спра да умира
    в сянката на всичко дето сторих!
  • всички искаме да спрем стрелките....но не можем ПОздравления - много е хубаво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...